„ТУМАН”
Анна Семеновна Присманова (1892-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЪГЛА
Нощ. Мъгла. Стобор трепери.
Сняг. Фенер на стълба вън.
В снежните сумраци Вера
често виждам аз насън.
С широта дворянска, ето,
тя пред разпити седи –
в състрадание сърцето
преобръща се в гърди.
Много пролети и зими,
много-много дни до днес –
с есенни коси премина,
с твърда като скелет чест,
с ужас и с мечти безмерни,
с блясък смел на силен лоб –
тъй живя живота Вера
в незаринатия гроб.
* Литературна героиня на стихотворението вероятно е поетесата Вера Фигнер.
Ударения
МЪГЛА
Но́шт. Мъгла́. Стобо́р трепе́ри.
Сня́г. Фене́р на стъ́лба въ́н.
В сне́жните сумра́ци Ве́ра
че́сто ви́ждам а́з насъ́н.
С широта́ дворя́нска, е́то,
тя́ пред ра́зпити седи́ –
в състрада́ние сърце́то
преобръ́шта се в гърди́.
Мно́го про́лети и зи́ми,
мно́го-мно́го дни́ до дне́с –
с е́сенни коси́ преми́на,
с твъ́рда като ске́лет че́ст,
с у́жас и с мечти́ безме́рни,
с бля́сък сме́л на си́лен ло́б –
тъ́й живя́ живо́та Ве́ра
в незари́натия гро́б.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Присманова
ТУМАН
Ночь. Туман. Ограда сквера.
Снег. Фонарный столб в кремне.
В снеговом тумане Вера
неотступно снится мне.
С барской сытостью в разладе
и с застенком впереди –
с сердцем, состраданья ради
перевернутым в груди.
Много зим и много весен,
скажем проще – много лет, –
с волосом, входящим в осень,
с волей, жесткой, как скелет,
с ужасом, с мечтой без меры,
с блеском мужества на лбу –
провела живая Вера
в незакопанном гробу.
---------------
Руската поетеса Анна Присманова (Анна Симоновна Присман/ Семёновна Присманова) е родена на 6 септември 1892 г. в гр. Либава. Член е на Съюза на младите писатели и поети (1920 г.) и на Съюза на поетите в Русия (1921 г.). През 1922 г. емигрира в Берлин, а след това в Париж, където остава до края на живота си. Пише поезия на руски и на френски език. Публикува стихове в списания и алманаси като „Новый журнал”, „Эпопея”, „Воля России”, „Современные записки”, „Новоселье”, „Опыты”, „Муза диаспоры”, „Встречи”, „Русские записки”, „Круг” и др. Автор е на стихосбирките „Тень и тело” (1937 г.), „Близнецы” (1946 г.), „Соль” (1949 г.) и „Вера” (1960 г.), издадени във Франция. Умира на 4 ноември 1960 г. в Париж. Пълни събрани съчинения с творбите й излизат през 1990 г. в гр. Хага.